"3Н" клизмата е практика от близмото минало, която включва три много важни параметри, а именно, Клизмата да е висока, гореща и многобройна (high, hot & hell-of-a-lot).
Клизма е прилагане на вещество в течна форма в ректума. Това се извършва с цел подпомагане евакуацията на червата или за администриране на лекарства и медикаменти. Прилагането на клизма не само изисква умения и компетентност от страна на практикуващия, но също така се съобразява със спазването на световните хигиенни стандарти.
Клизми за евакуация на червата има два различни вида, въпреки че те са много сходни. Практикува се клизма, за да се получи незабавен ефект, който е да се отпусне и раздвижи дебелото черво, като по този начин се улесни преминаването на фекалиите. Прилагането на течност в ректума предизвиква перисталтично свиване на ректалните стени.
Задържащите клизми от друга страна, макар да предизвикват същите ефекти, са предназначени да се задържат в ректума за по-дълъг период от време, прониквайки в чревните стени и по този начин допълнително смазвайки фекалиите. Задържащите клизми обикновено са на маслена основа.
Клизмите като метод за приложение на лекарства
Лекарствата могат да се прилагат ректално под формата на клизма. Това може да се извърши за локален ефект, като се използват стероиди и средства, които намаляват възпалението в лигавицата на дебелото черво. В допълнение, лекарствата могат да се абсорбират за системен ефект от съдовата мрежа, заобикаляща ректума.
Противопоказания и рискове от прилагането на клизми
Прилагането на клизми трябва да се избягва при пациенти след операция на дебелото черво или с нараняване или запушване. Също така, клизмата не е препоръчителна при пациенти претърпели гинекологична хирургия или лъчетерапия.
Клизмите също трябва да се избягват в случаите на паралитичен илеус, тъй като перисталтичното движение на дебелото черво се губи. Може да възникне абсорбция на течност или разтворени вещества от клизмата и това трябва да се има предвид при всички пациенти. Концентрирани клизми с малък обем могат да бъдат противопоказни в случаи на язвени и възпалителни състояния.
Счита се, че рисковете свързани с прилагането на клизма, са ниски, но могат да бъдат противопоказни и в редки случаи да са фатални. Добре е при всяко от посочените по-горе обстоятелства да се потърси съвет от специалист. Процедурата по затопляне на разтвора за клизма до телесна температура може да бъде от полза, тъй като топлината стимулира ректалната лигавица. Препоръчителните температури на разтвора са от 40,5 - 43,3° C, за клизми на не-маслена основа. Трябва да се избягват студени разтвори, тъй като те могат да причинят спазми.
Съветваме ви да изпразните пикочния си мехур преди процедурата, тъй като това може да намали чувството на дискомфорт.
Клизмено Оборудване:
Оборудването, необходимо за извършване на клизма, е както следва: Клизмен уред (иригатор), клизмен разтвор (по желание), меко килимче за подложка; смазващ вазелин (по желание), каничка с вода, затоплена до желаната температура, нещо на което да се закачи клизмата ви.
Клизмената процедура е следната:
След идентифициране на алергии и всякакви противопоказания, практикуващия трябва да се успокои и усамоти на подходящо място в дома си. Закачете клизмата на шкаф, гардероб или врата. Загрейте водата до желаната температура и добавете лъжичка клизмен разтвор. Легнете по гръб, или се обърнете на дясно, също легнал, с колене, прибрани към корема е третата удачна позиция. Тези пози улесняват преминаването и потока на течността в ректума. Гравитацията и анатомичната структура на сигмоидното дебело черво също предполагат, че това ще подпомогне разпределението и задържането на течността. Поставянето на меко килимче ще подпомогне отпускането на тялото и навлизането на течността. Смажете накрайника на клизмата с вазелин. Клизмения уред трябва да бъде обезвъздушен предварително чрез процеса на циклиране на водата: отворяйки стопера при пълна клизма, така че водата да започне да тече в предварително подготвен празен съд. След като излезе въздуха от системата, затваряте клизмения стопер и поставяте смазания накрайник в ануса. След проникването на максимално количество топла течност в ануса ви, и не можете да приемате повече, внимателно спрете стопера, преди да извадите накрайника от себе си. Направете си упражненията, до колкото можете и посетете тоалетната за евакуация. Изходете се колкото можете пъти, докато протече от вас чиста вода. Уверете се, че ефектът е постигнат, когато след неколкократни вкарвания на топла течност, от вас вече не излиза оцветена вода и нямате повече пориви за ползване на тоалетна. Това означава приключване на процедурата.
Чувството след процедурата, което обвзема практикуващия трябва да е преповдигнатост, лекота, повишено настроение и преминаване на всякакви усещания за болка, скованост, неразположение, главоболие и дори депресия. Ако продължавате да имате газове след процедурата, това значи, че тя не е била успешно изпълнена и е нужно да се повтори. Ако горе описаните чувства не са на лице, също така процедурата не е протекла успешно и е необходимо да се повтори до постигането на описаните резултати. Пишете ни ако имате някакви въпроси.